Домът на отбора на град Пловдив се казва стадион ,,Христо Ботев,, и е ситуиран в почти идеалният център,квартал Каменица ,булевард Източен N 10.

Настоящият капацитет заедно с буферните зони е 22 000 места и по принцип бултрасите пълнят всички сектори без западната страна,където се помещава сектора за гости и предпазните зони около него.Най-яростните бултраси са на Източната Трибуна от която се влиза откъм улица Варшава.Цените на билетите за всички сектори варират между 3.00 и 4.00 лева.

  

 

   

 

Игрището в ж.к.Ухото(квартал Кичук Париж ,днешен стадион ,,Тодор Диев) - ръководство,играчи и фенове

Членове на СК Ботевь по време на доброволен труд на първото клубно игрище

 Членове на младежката секция на СК Ботев

От  1912 до 1924 отборът на Ботев играе срещите си на игрище ,,Колежа,,(днешен стадион ,,Христо Ботев,,)

От 1924 до 1949 отборът на Ботев има собствен стадион (днешен стадион ,,Тодор Диев,,) в квартал Ухото

От 1949 до 1961 отборът на Ботев играе срещите си на градският стадион ,,9-ти септември,, (днешен стадион ,,Пловдив,,)

От 1961 отборът на Ботев играе срещите си на клубният си стадион ,,Христо Ботев,, като международните мачове и някои дербита със столични съперници се провеждат на градският стадион ,,Пловдив,,

 

 

Стадион „Христо Ботев“ е вторият по големина стадион в Пловдив с настоящ капацитет за 25 000 зрители. Намира се в квартал Каменица.
Изграден е в периода 1959-1961 на мястото на бившето парк-игрище „Св.Августин“ (1903), което е било собственост на Католическия колеж (1884-1948) в града.   

Поради тази причина съоръжението е популярно и с името „Колежа“.

 

 

 

 

 

Официално е открит на 14 май 1961 г. и първоначално е разполагал с 35 000 седящи места. Капацитетът му е намален до настоящия размер след частичен ремонт през 1993 година.
Рекордна посещаемост - 40 000 зрители на 27 февруари 1963 г., мач от турнира за Купата на националните купи Ботев Пловдив - Атлетико (Испания)1-1.  

                                                                                                                    

 

Рекордът за първенство е мач с Левски София (0:1) през 1966 г. – 37 000 зрители, но поради безредиците преди срещата и нахлуване на публиката на терена, Ботев 1912 е задължен от футболната федерация впоследствие да играе дербитата си на стадион “9-ти септември”. Всъщност решението за създаване на клубно игрище на СК Ботев се взима от управителният съвет на тима през 1924 година.Дотогава футболният отбор тренира на ливадите в квартал Мараша,а играе мачовете си на няколко места-плацовете на 9-ти полк,21-ви пехотен полк,артилерийските казарми,поляните на Гладно поле и единственото пригодено за футбол игрище,, Колежа,,.Пловдивската община въз основа на протокол N 59 от 20.10.1925 отпуска 36 декара общинско място в квартал,,Ухото,, с цел то да стане футболно игрище на жълто-черните а около него да се построи парк.Това място се е намерило в днешният квартал Кичук-Париж на мястото на Халите и стадион Спартак.То е било запуснато и занемарено,като целят терен е бил покрит с храсталаци.Необходимите средства за строежа се осигуряват от организирана благотворителна томбола и от дарения на клубни членове.Игрището е готово през средата на 1926 година ,като на 23 май се играе първата официална среща

                                                                                                                                                                                                                               

Малко по-късно терена е ограден с каменна ограда,изграден е спортен павилион,лекоатлетическа писта,официална трибуна с клубни помещения и детски спортни площадки.През 1934 година клубът се снабдява с нотариален акт за собственост на игрището

 


Дербито на град Пловдив-СК БОТЕВЬ срещу  ПЛОВДИВСКИ СПОРКЛУБ на игрището в ж.к.Ухото.

В годините от 1926 от 1947 жълто-черният клуб играе 6 международни срещи на това игрище – печели две, губи три и завършва веднъж наравно. Съперници са Адмира Виена (1:7), Кешкемет Будапеща (3:2 и 2:4), Бешикташ (0:0), Бохемианс Прага (1:3) и “вундер-тима” на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4). През този период Ботев Пловдив се налага като най-силния и най-популярен клуб в Града.     

                                                                                                                                                                                                                                      

Минути преди да започне срещата между СК Ботевь и Адмира Австрия,която предизвиква огромен медиен и зрителски интерес в град Пловдив.

През 1949 година след решение на Градската управа   игрището е предадено на дружество ,,Динамо,,(Спартак Пд).        

                                                                                                                                                                                                                   

 

 

От  25.07.1967 със създаването на ДФС ,,Тракия,, игрището отново е върнато в собствеността.         

 

През 1982 година след като от АФД ,,Тракия,, се отделя възстановеното дружество,, Спартак,,игрището отново е върнато на синьо-белите от квартал Кичук-Париж.

 


След 1949 година Ботев минава под опеката на военните и играе мачовете си на военните терени на Пловдивският гарнизон и на градският стадион ,,9-ти септември,,.Заради липсата на добре подредена тренировъчна база започват постъпки пред Градската община за вземане на терен за нов спортен комплекс и така на 29.07.1959 е първата копка на новото клубно игрище в квартал Каменица. На мястото на легендарният,, Колежа,,  за по малко от две години  поделение N 50100 водено от генерал-лейтенант Величко Георгиев и генерал-майор Стоян Стоянов построява футболен стадион с лекоатлетическа писта,сектори,съблекални,басейн,баскетболно и волейболно поле,тенискорт и административна сграда.Така на 14.05.1961 новият стадион е открит от генерал-лейтенант Добри Джуров,а също така се провежда мач между АСК Ботев и шампиона на Румъния,,ЧЧA,,(Стяуа)завършил с първа победа 3-0.

                                                                                                                                                                                                                                       

Новооткритият стадион ,,Христо Ботев,, от птичи поглед.Към него има плувен басейн,тенискорт,баскет и тенис игрище.

                            

На 02.06.1927 на патронният празник на СК,,Ботев,, на специално тържество официално се открива бюст паменник на Христо Ботев.Той е направен след конкурс ,спечелен от пловдивският архитект Димо Вичев и за материал е използван специален мрамор донесен от Враца.Паметника,заедно с пиедестала образува грандиозна фигура с височина над 3 метра.Цели 34 години монумента стои пред  първото официално игрище на жълто-черните,като след построяването на новият стадион ,,Христо Ботев,, е преместен и стои и до днес непосредствено до централният вход.       

                                                                                                                                            

 

 Чак през 1993 г., при управлението на президента Данов, “Колежа” претърпява по-съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в източния край на стадиона. Прокопан е тунел, между Сектор Север и Трибуна Изток, свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места, а през 1995 г. е поставено електрическо осветление “лампите на брокерите”, останали от реконструкцията на тенис-комплекса “СТАД” .


                                                                                                                           

 През лятото на 2008 година започна частичен и козметичен ремонт на стадион ,,Христо Ботев,,.Построена е нова съблекалня за гостуващите отбори под централният сектор,затворен е тунелът до Трибуна Изток а на самата нея са изляти нови стъпала и е положена нова мрежа и предпазни конструкции.

 

                                                       

 

               

 

 

Ботев 1912 играе дерби мачове през 60,70,80 и 90-те години и на градския стадион "Пловдив" /бивш "9 септември"/, който е за 55 000 зрители, на два етажа, част от трибуните са покрити и в отделен период е разполагал с осветление.Големите европейски мачове на тима ни през 80-те години също се провеждат на този стадион заради големият му капацитет на зрители.
 На няколко пъти стадион,,Христо Ботев,, е подслонявал и градските съперници – Локомотив и Спартак. “Смърфовете” играят домакинските си срещи тук през пролетта на 1980 г. (изпадат в Б група),  и по една среща в началото на 90-те години  и  през 2004 г. (стават шампиони). “Гладиаторите” от Спартак ползват стадиона за няколко мача през сезона 1995/96 г.
Стадиона ни е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г. (Левски София – Нефтохимик 2:0).
 

 

Стадион ,,Пловдив,, от птичи поглед,който в момента няма лиценз за официални футболни състезания .

През януари 2010-та година стадион ,,Христо Ботев,, окончателно е деактуван от активите на Министерството на Отбраната на РБ.По този начин е изпълнено решение на ОС на град Пловдив още от 1993 година и де факто Община Пловдив отново е реален собственик на спортният комплекс.Залите за бокс,карате,плуване,художествена гимнастика и сервизните помещения към тях са предоставени безвъзмездно на ползващите ги дружества,а стадионът и помощните площадки се отдават на футболният клуб .


 

  

        

  

 

екип -  botev1912.com                                          powered by kantora12